Дълги години в ски бягането е съществувала една единствена техника: класически стил "диагонално приплъзване", когато двете ски остават в следи, маркирани и обработени на пистата и не се отклоняват от тях. Скиорите използват вакси за "задържане" и "пързаляне" на всяка ска; ваксата за "задържане" помага на скиора да се пързаля стабилно нагоре по наклона, докато ваксата за "пързаляне" - да усилва скоростта си надолу по наклона, по равен терен и по хълмист терен, да има по добра плъзгаемост на ските.

 

През 1982 Бил Нок от САЩ успява да въведе "скейтинг" техниката (или "свободен стил", обратно на "класическото" пързаляне). Свободният стил дотогава е бил използван за изминаване на дълги разстояния, най-вече в Скандинавия: - едната ска върви по следата, докато другата се отблъсква и така набира скорост. В крайна сметка този стил се оказва по-бърз от "класическата" техника и постепенно се налага. Ски-бягането е дисциплината с най-голям брой състезания, включени в програмата на Олимпийските игри.